Специфично тегло на урината от 1,005 или по-малко и осмоларитет на урината под 200 mOsm/kg са отличителният белег на DI. Случайният плазмен осмоларитет обикновено е по-голям от 287 mOsm/kg. Подозирате първична полидипсия, когато се появят големи обеми много разредена урина с плазмен осмоларитет в ниските нормални граници.
Защо специфичното тегло на урината е ниско при диабет insipidus?
Ниско специфично тегло се получава в три ситуации. При безвкусен диабет има отсъствие или намаление на антидиуретичен хормон. Без антидиуретичен хормон, бъбреците произвеждат прекомерно количество урина, често до 15 до 20 литра на ден с ниско специфично тегло.
Увеличава ли се специфичното тегло на урината при безвкусен диабет?
Когато пациент има захарен диабет, трябва да се анализира специфичното тегло на урината, за да се избегне пропускане на диагнозата на съпътстващ безвкусен диабет. В обобщение, при лошо контролиран пациент с диабет, специфичната гравитация на урината трябва да показва леко или умерено увеличение.
Диабетът безвкусен причинява ли ниско специфично тегло?
Ниско специфично тегло (SG) (1.001-1.003) може да показва наличието на безвкусен диабет, заболяване, причинено от нарушено функциониране на антидиуретичния хормон (ADH). Нисък SG може да се появи и при пациенти с гломерулонефрит, пиелонефрит и други бъбречни аномалии.
Какво бихтеочаквате от специфичното тегло на урината за пациент с безвкусен диабет?
Пациентите, които имат безвкусен диабет, не могат да пестят вода и могат да се дехидратират сериозно, когато са лишени от вода. Полиурията надвишава 5 mL/kg на час разредена урина, с документирано специфично тегло от по-малко от 1,010.
