Диагностични критерии за налудничаво разстройство DSM-5 297.1 (F22)
Налудното разстройство ли е в DSM-5?
Налудното разстройство се характеризира в DSM-5 като наличието на една или повече заблуди за месец или повече при човек, който, с изключение на заблудите и техните поведенчески разклонения, не изглежда странно и не е функционално нарушено [1].
Какви са заблудите DSM?
В DSM-III и IV заблудите бяха дефинирани като „фалшиви вярвания поради неправилно заключение за външната реалност”. Определението на DSM-5 е по-лаконично: „фиксирани вярвания, които не могат да се променят в светлината на противоречиви доказателства“.
Каква категория е налудното разстройство?
Налудното разстройство, наричано преди параноично разстройство, е тип сериозно психично заболяване, наречено психотично разстройство. Хората, които го имат, не могат да различат какво е реално от това, което е въображаемо. Заблудите са основният симптом на налудно разстройство. Те са непоклатими вярвания в нещо, което не е вярно или се основава на реалността.
Какво представляват психотичните разстройства DSM-5?
Шизофрения: Критерий А изброява петте ключови симптома на психотичните разстройства: 1) заблуди, 2) халюцинации, 3) дезорганизирана реч, 4) дезорганизирано или кататонично поведение и 5) негативни симптоми. В DSM-IV са необходими 2 от тези 5 симптома.
