Това състояние се лекува с перорален флуконазол и кетоконазол. Абсорбцията на кетоконазол може да бъде компрометирана, ако съществува съпътстващ атрофичен гастрит. Кетоконазол може също да инхибира синтеза на надбъбречните и гонадните жлези, което може да влоши съпътстващата болест на Адисон и да причини хепатит.
Какво причинява полигландуларен синдром?
Смята се, че възниква в резултат на дисбаланс в имунната система. Това разстройство причинява повишена секреция на щитовидната жлеза (хипертиреоидизъм), уголемяване на щитовидната жлеза и изпъкване на очните ябълки. Точната причина за това разстройство не е известна. Смята се, че се унаследява като автозомно рецесивна черта.
Полигландуларен автоимунен синдром ли е?
Автоимунен полигландуларен синдром тип 1 (APS-1) е рядко и сложно рецесивно наследено заболяване на дисфункция на имунните клетки с множество автоимунитети. Представлява се като група от симптоми, включващи потенциално животозастрашаващи ендокринни жлези и стомашно-чревни дисфункции.
Какво е синдром на полигландуларна недостатъчност?
Синдромите на полигландуларен дефицит (PDS) се характеризират с последователни или едновременни дефицити във функцията на няколко ендокринни жлези, които имат обща причина. Етиологията най-често е автоимунна. Категоризацията зависи от комбинацията от недостатъци, които попадат в 1 от 3 типа.
Какво е поли автоимунно заболяване?
Полигландуларните автоимунни синдроми (PAS) са редки полиендокринопатии, характеризиращи се с недостатъчност на няколко ендокринни жлези, както и на неендокринни органи, причинено от имунно-медиирано разрушаване на ендокринните тъкани.
