Диагнозата се потвърждава от нивото на метхемоглобина в кръвта (1, 6). Лечението със специфичен антидот обикновено се препоръчва при пациенти с ниво на метхемоглобин в кръвта от >20% при симптоматични пациенти и >30% при асимптоматични пациенти.
Какво е лечението на метхемоглобинемия?
Метиленово синьо е основното спешно лечение за документирана симптоматична метхемоглобинемия. Прилага се в доза от 1-2 mg/kg (до общо 50 mg при възрастни, юноши и по-големи деца) като 1% разтвор в IV физиологичен разтвор за 3-5 минути.
Ще изчезне ли метхемоглобинемията от само себе си?
Състоянието е доброкачествено. Няма ефективно лечение за хора с вродена форма, които развиват придобита форма. Това означава, че те не трябва да приемат лекарства като бензокаин и лидокаин. Хората, които получават метхемоглобинемия от лекарства, могат напълно да се възстановят с подходящо лечение.
Кои са двете лекарства, които ще избягваме, ако пациентът има метхемоглобинемия?
Някои лекарства са по-склонни да причинят метхемоглобинемия от други. Това са дапсон, локални анестетици, фенацетин и антималарийни лекарства.
Какво предизвиква метхемоглобинемия?
Най-честата причина за вродена метхемоглобинемия е дефицит на цитохром b5 редуктаза (тип Ib5R). Този ензимен дефицит е ендемичен при някои индиански племена (навахои Атабаска Аляска). Повечето случаи на метхемоглобинемия са придобити и са резултат от излагане на определени лекарства или токсини.
