Общо взето включва взаимодействие на електрони в сигма орбитала с близки несвързващи p или антисвързващи σ∗ или π∗ орбитали за осигуряване на разширени молекулярни орбитали, които допълнително повишават стабилността на системата.
Кои от следните орбитали участват в хиперконюгацията?
Хиперконюгацията включва делокализация на σ и орбитали на π-връзка, т.е. прекратява σ-π конюгиране. Видът делокализация, включваща орбитала на сигма връзка, се нарича хиперконюгация.
Включва ли хиперконюгацията делокализация на pi електрони?
Хиперконюгацията е делокализацията на сигма електрон известна също като сигма-пи конюгация. Наличието на α-H по отношение на двойна връзка, тройна връзка или въглерод, съдържащ положителен заряд (в карбониев йон) или неувреден електрон (в свободен радикал) е условие за хиперконюгиране.
Какво се случва при хиперконюгация?
Делокализацията на σ-електрони или самотна двойка електрони в съседна π-орбитала или p-орбитала се нарича хиперконюгация. Възниква поради припокриване на σ-свързваща орбитала или орбитала, съдържаща самотна двойка със съседна π-орбитала или p-орбитала. Известен е още като "без резонанс на връзка" или "ефект на Бейкър-Натан".
В кой случай се получава отрицателна хиперконюгация?
Отрицателно хиперконюгация възниква, когато запълнени π или p орбитали взаимодействат ссъседни антисвързващи σ орбитали (за разлика от „положителното” хиперконюгиране, както се вижда в етил карбокатион). Пример за този ефект може да се види в трифлуорометокси анион и в аномерния ефект.
