В литературата алюзията е фигура на речта, която се отнася до известна личност, място или историческо събитие - пряко или чрез внушение. Произходът на думата алюзия е в латинския глагол „ludere“, което означава да играя, имитирам, подигравам се или измамвам.
Алюзията литературно средство ли е?
Алюзия е съществително и литературно устройство, което накратко и косвено препраща към човек, място, нещо или идея, съдържащи културно, историческо, литературно или политическо значение за читателя или автор.
Алюзиите фигури на речта ли са?
Алюзия е фигура на речта, в която обект или обстоятелство от несвързан контекст се споменава скрито или косвено. Остава на публиката да направи директната връзка.
Какви са някои примери за алюзии?
Общи примери за алюзия в ежедневната реч
- Усмивката му е като криптонит за мен. …
- Тя се чувстваше сякаш има златен билет. …
- Този човек е млад, мършав и гладен. …
- Иска ми се да можех просто да щракна с петите си. …
- Ако не съм вкъщи до полунощ, колата ми може да се превърне в тиква. …
- Тя се усмихва като чеширска котка.
Какво е литературен термин за алюзия?
Алюзия, в литературата, подразбираща се или косвена препратка към лице, събитие или нещо или към част от друг текст.