Британският учен сър Джордж Г. Стоукс за първи път описва флуоресценцията през 1852 г. и е отговорен за измислянето на термина, когато наблюдава, че минералният флуорен шпат излъчва червена светлина, когато е осветен от ултравиолетови лъчи възбуждане.
Кога е изобретена флуоресцентната микроскопия?
Първите флуоресцентни микроскопи са разработени между 1911 и 1913 от немските физици Ото Хаймщад и Хайнрих Леман като резултат от ултравиолетовия инструмент. Тези микроскопи са използвани за наблюдение на автофлуоресценция в бактерии, животински и растителни тъкани.
За какво се използва флуоресцентен микроскоп?
Флуоресцентната микроскопия е силно чувствителна, специфична, надеждна и широко използвана от учените за наблюдаване на локализацията на молекулите в клетките и на клетките в тъканите.
Какъв е принципът на флуоресцентната микроскопия?
Флуоресцентната микроскопия е вид светлинен микроскоп, който работи на принципа флуоресценция. За дадено вещество се казва, че е флуоресцентно, когато поглъща енергията на невидимото лъчение с по-къса дължина на вълната (като UV светлина) и излъчва лъчение на видима светлина с по-голяма дължина на вълната (като зелена или червена светлина).
Кой изобрети светлинната микроскопия?
История на светлинния микроскоп
Светлинните микроскопи датират най-малко от 1595 г., когато Zacharias Jansen (1580–1638) от Холандия изобретява сложна светлинамикроскоп, който използва две лещи, като вторият обектив допълнително увеличава изображението, получено от първия.