Пурините винаги се свързват с пиримидини чрез водородни връзки следвайки правилата на Chargaff Chargaff Chargaff гласи, че ДНК от всеки вид на всеки организъм трябва да има 1:1 стехиометричен съотношението на пуриновите и пиримидиновите бази (т.е. A+G=T+C) и по-конкретно, че количеството гуанин трябва да бъде равно на цитозин, а количеството аденин трябва да бъде равно на тимин. https://en.wikipedia.org › wiki › Chargaff's_rules
Правилата на Chargaff - Wikipedia
правило в dsDNA, по-конкретно всяка връзка следва правилата за базово сдвояване на Watson-Crick. Следователно аденинът специфично се свързва с тимин, образувайки две водородни връзки, докато гуанинът образува три водородни връзки с цитозина.
Какво свързва пурините и пиримидините заедно?
Пурините и пиримидините са азотните бази, които държат ДНК вериги заедно чрез водородни връзки. Те се сдвояват чрез допълващо сдвояване въз основа на правилото на Чаргаф (A::T и G::C). Пурините в ДНК са аденин и гуанин, същите като в РНК.
Към какво се свързват пурините?
Азотните бази, присъстващи в ДНК, могат да бъдат групирани в две категории: пурини (Аденин (A) и Гуанин (G)) и пиримидин (Цитозин (C) и Тимин (T)). Тези азотни основи са прикрепени към C1' на дезоксирибоза чрез гликозидна връзка.
Привлечени ли са пурините от пиримидините?
Сдвояване на пурин и пиримидин
ВРНК, урацил (U) заема мястото на T. По този начин, гледайки през всяка една молекула, пуринът винаги е сдвоен с пиримидин, което има смисъл, тъй като това поддържа всяка двойка приблизително еднакъв размер.
Свързват ли се пурините с пурини?
Пурините и пиримидините са базови двойки. Двете най-често срещани базови двойки са A-T и C-G. Тези нуклеотиди са комплементарни - тяхната форма им позволява да се свързват заедно с водородни връзки. В двойката C-G пуринът (гуанинът) има три места на свързване, както и пиримидинът (цитозин).
