глагол (използва се с обект), de·served, de·serv·ing. да заслужиш, да бъдеш квалифициран или да имаш претенции за (награда, помощ, наказание и т.н.) поради действия, качества или ситуация: да заслужават изгнание; да заслужи благотворителност; теория, която заслужава внимание. глагол (използван без обект), заслужил, заслужил.
Заслужеността дума ли е?
adj. Заслужено или спечелено: напълно заслужено наказание.
Какво означава Deservation?
1: притежаване на добри качества, които заслужават похвала, подкрепа и т.н.: достойни, достойни възнаграждаващи стипендии на заслужили работници за заслужили студенти.
Какво означава недостиг?
: не заслужава: като напр. a: липса на заслуги: не заслужава похвала, помощ, внимание и т.н.
Какво е незаслужил беден?
старомоден.: бедни хора, за които се смята, че имат лош морален характер и не заслужават да им се помага.
