Ситуационното лидерство е начин за коригиране на стила на управление, за да се адаптира към всяка ситуация или задача и нуждите на екипа или члена на екипа. Теорията на ситуационното лидерство е разработена от Кен Бланчард и Пол Хърси през 1969 г. под идеята, че няма стил на лидерство „един размер за всички“.
Какво е значението на теорията за ситуационно лидерство?
Ситуационната теория на лидерството се отнася до онези лидери, които приемат различни стилове на лидерство в зависимост от ситуацията и нивото на развитие на членовете на екипа си. Това е ефективен начин за лидерство, защото се адаптира към нуждите на екипа и създава благоприятен баланс за цялата организация.
Кой е основният принцип на ситуационното лидерство?
Ситуационните теории за лидерство работят върху предположението, че най-ефективният стил на лидерство се променя от ситуация в ситуация. За да бъде най-ефективен и успешен, лидерът трябва да може да адаптира своя стил и подход към различни обстоятелства.
Какви са 4-те лидерски стила на ситуационно лидерство?
Четирите стила на лидерство на ситуационно лидерство ®
- СТИЛ 1 – РАЗКАЗВАНЕ, РЕЖИРАНЕ или РЪКОВОДСТВО.
- СТИЛ 3 – УЧАСТИЕ, УДОСТОВЕРЯВАНЕ или СЪТРУДНИЧЕСТВО.
- СТИЛ 4 – ДЕЛЕГИРАНЕ, ОВЛАСТЯВАНЕ или МОНИТОРИНГ.
Какви са примерите за ситуационно лидерствотеория?
Те включват:
- Разказване или насочване. Съгласно този стил лидерите упражняват правомощия за вземане на решения и, както се подразбира от името, ги „разказват“на останалата част от екипа. …
- Коучинг или продажба. …
- Участие или споделяне. …
- Делегиране.
